108 минути полет на мечтите
50 години от полета на първия човек в Космоса
12 април 1961 година! Светът е изтръпнал в очакване. За първи път в историята на Земята човешко същество ще излети в открития Kосмос. Тази чест се пада на руския космонавт с голямо сърце и голяма усмивка Юрий Гагарин.
108 минути дават криле на мечтите и целите! 108 минути слагат началото на полета на човешките надежди за необятната Вселена! 108 минути доближават звездите до човека! На днешния ден преди 50 години Космосът става реален и близък на всички хора.
На такъв ден няма как да не си зададем въпроса: Какво му трябва още на човечеството?! Факт е, че когато поставената цел е в името на много хора, достигането й носи огромно удовлетворение и смисъл. Но и голяма отговорност!
Свидетели сме колко се разви космонавтиката от тогава до сега - излизане на човек в открития Космос, стъпването на Луната (макар че има спорове около достоверността), изведени в орбита спътници, станции и сателити, разходки в Космоса...
108 минути са в основата на прогреса. И на фона на всичко това, запитваме ли се какво ще се случи с нас, ако не сме прецизни, умерени и даващи всичко за общото благо?!
Наскоро учени публикуваха информация, според която Марс е била планета с нормални (според нашите разбирания) условия за живот. Но ядрен взрив преди милиони години, чиито последици са видни и днес (червеният цвят на планетата) говорят, може би, за амбиции и власт, довели до разруха. Дали и някога, преди милиони години, не са водили войни, започнали с лъкове и стрели и завършили с унищожителната сила на ядрения ад?
Недопустимо е при технологиите, които имаме, при цялата информация, която получаваме от Космоса, да не си направим изводите. А именно, че 108-те минути на Гагарин в Космоса са поставили началото не само на усъвършенстването ни като научна цивилизация, но и като духовна, неделима част от Вселената. Не, за да унищожим планетата си, както може би е станало с марсианците, а да еволюираме в по-висша раса.
Кой знае?! Може и ние да сме обект на изследване от чужд разум... Хубаво ще бъде, ако осъзнаем това и застанем над дребночовешкия егоцентризъм и борба за надмощие, власт и пари и съсредоточим усилията си в опазването на нашия Дом; ако бъдем пример за взаимоотношения. Защото, ако тук, на Земята, непрекъснато водим военни конфликти, може да направим впечатление на някого Там, в Космоса, на враждебно настроена планета и това някога, по някакъв начин, да ни изиграе лоша шега...
Дали вратата, отворена преди 50 години след онези 108 минути на Юрий Гагарин в Космоса ще остане такава или сами, с агресия и омраза, няма да я затворим завинаги?
Звездите се достигат само с любов и дух...И с една голяма усмивка (като на Гагарин) към тези, които, може би, ни чакат да станем братя... Там някъде... сред звездите...
