Да се родиш независим...
Вчера беше 4 юли - за някои - поредният ден в календара от месеца. Други го свързват с Националния празник на САЩ - Денят на независимостта. За мен е съдба - на този ден звездите са ми отредили живот в независима държава.
Да си независим означава да си щастлив. Да си независим означава да имаш мечти, стремежи, сигурност и спокойствие, уважение и стабилност и една обща пред всички цел - благоденствие. Към това се стремят всички народи и държави и това е напълно логично.
Всяка страна по света има своя ден на независимост. И България го има - на 22 септември. И ние празнуваме - тържествено, с българска заря в чест на загиналите наши родни воини в борбата за тази независимост. И се чувстваме горди, и патриоти, и свободни, и неудържими, и смели в желанието за постигане на стремежите и свободата ни. Само че, до тук.
Днес е 5 юли - патриотичната еуфория от празника на американската независимост е преминала. Колкото и да сме съпричастни към празника на задокеанските си покровители, отново ставаме сивите мишлета, подчинени и зависими от работодател, банка, администрация, политици... Все човечета и институции, които съществуват, благодарение на нас - жалките и несигурни в себе си "патриоти". А дедите ни със смъртта си мислеха, че ще ни научат да се чувстваме горди и свободни в независимата ни страна! Къде е паметта ни? Къде ни е душата и чувството на дълг всеки миг да пазим и да се борим за платената с тяхната кръв независимост?!
Защо при споменаването на 4 юли всеки втори българин ще се сети за американския празник, а всеки четвърти - за филма с Том Круз "Роден на 4 юли" и на малцина ще им мине през ума да назоват първо Манифеста за независимост, когато споменем датата 22 септември?! Нали по логика, ние, сегашните българи, също сме се родили независими, според този Манифест, както и американските ни съвременници, според тяхната Декларация за независимост?! И пак по логика, винаги нашето, родното трябва първо да е в мислите и съзнанието ни?.. Защо не е така?! Защо не сме такива?!
Защо те, независимо, че държавата им е на 200 г. и също изживяват тотална икономическа криза, имат самочувствието и духа, че и волята, да налагат силата и "независимостта" си по света, въпреки всичко, а ние сме се свили в собствената си хилядолетна държава и се оставяме в ръцете на "външни фактори" ? Защо позволяваме да ни казват и убеждават колко сме зле и как трябва да живеем, за да се оправим?! Къде е българското ни достойнство и чест, че сме независими и сме се родили такива?!
...Трудно ми е да отговоря еднозначно, а, всъщност, отговорът е много лесен. И колкото едно нещо е по-лесно, толкова по не намираш сили да го изречеш... В крайна сметка всичко опира до усилието. За съжаление все по-малко са хората от поколения насам, които биха нарушили доброволно удобството и комфорта си – по-добре да се носят по течението (защото така е по-лесно!), и да псуват и проклетисват трудния си, жалък живот…! А усилието е да освободиш мисленето си и да прогледнеш "отвъд" хоризонта… Тогава ще можеш да осъзнаеш, че си независим и свободен, а не само, че си се родил в независима държава и ще намериш сили да си ти!
Не знам как го правят в Америка, нито в другите страни и..., честно казано, не ме интересува. Защото, докато "копираме модели", изтриваме завинаги "оригинала", а в него е кодирана независимостта ни... Ето това е страшното...
