Всеки ден се изправяме пред някакъв избор. Животът постоянно ни предоставя свободата да избираме между безкрайно много възможности. Избираме приятелите си, партньорите си, професията си, къде да живеем, какво да ядем, какво да облечем, каква музика да слушаме...

А какво по-хубаво от това!? Именно изборът прави живота по-интересен и вълнуващ.

Предстоящите местни и президентски избори са в края на седмицата и ние трябва да дадем гласа си. Трябва, защото това е наше право и можем да се възползваме от него. Защо другите да избират вместо нас, след като това можем да направим самите ние?

Лично аз нямам доверие на никой кандидат за президент, нито пък кандидат за кмет на града, в който живея. Всички те приказват сладкодумно, кой по-умело, кой по-малко... Всички те обещават да се борят срещу престъпността, срещу корупцията. Всички те обещават, че ще се движим по хубави пътища, че ще имаме хубава и добре платена работа. Може пък някой от тях да се окаже прав, знам ли?

Не виждам и голям смисъл в предизборните кампании. Днес отиваме на концерт, организиран от една партия. Утре ще гледаме страхотна театрална постановка, благодарение на друга политическа партия. Вдругиден ще заведем детето си на спортен празник в парка, където поредният кандидат ще ни се усмихва мило и ще ни приканва да гласуваме за него. Нямам нищо против самите инициативи. Против съм, че се организират само по време на избори. А би трябвало да се правят по-често. Пък и концерт на любимия ми изпълнител не би ми помогнал да разбера що за човек е кандидатът, който го е организирал.

С риск да прозвуча прекалено патриотично, аз обичам страната си и града в който живея. Обичам ги с всичките им предимства и недостатъци и ми се иска и моите деца да ги обичат. Ето защо не ми е безразлично кой ще ни управлява. Именно затова ще отида в неделя да гласувам. Ще упражня правото си на глас, пък времето ще покаже дали изборът ми ще е правилен.