Тежко бреме е учението

От известно време се опитвам да избистря за себе си новината, че учениците ще ползват още две ваканции, считано от новата учебна година. Колкото и положителен и доброжелателен да е този подход, толкова и безсмислен е от друга гледна точка. Със заповед на министръра на образованието Сергей Игнатов учениците ще почиват четири дни около 1 ноември  - есенна ваканция, с осем дни повече по Коледа и четири дни в края на февруари - нещо като зимна ваканция.

Освен нововъведените почивки децата се ползват с два месеца и половина лятна ваканция за гимназистите и три месеца за по-малките. В тази сметка, разбира се, трябва да включим и официалните празници в страната, на които задължително не се учи и работи (3 март, 1 , 6 и 24 май, 6 и 22 септември), както и непредвидените, но почти сигурни в много райони "дървени" ваканции.

След цялото това изреждане идва логичният въпрос, а кога точно ходят на училище учениците? Не искам да омаловажавам факта, че повечето деца са претрупани с уроци и се потят върху подозрително приложими подробности от образователните предмети, но тези предмети са се учели и преди десет, и преди двадесет години, без да е хрумнало на някого, че има нужда от допълнително свободно време. Свободно време за какво?

В края на миналата година не надигна глас някой загрижен за детето си родител, а младежи, които са почти на прага на това "изморително" образование и голяма част от които си "почиват" по кафенетата и баровете с цигара в уста. Отмора от училищната досада е и безцелното ровичкане в интернет до малките часове на нощта, което за съжаление рядко е сигнал, че детето ни е неоткрит талант в информационните технологии.

Вглеждайки се в реалността, в която не само училищните уроци (или обучението по английски език в детската градина) обременяват подрастващите мозъчета, но и амбициите на техните родители, се чудя кое е сбъркано?

Похвално е въвеждането на още почивни дни през учебната година, но защо трябва да е за сметка на броя учебни часове? Психическото и физическото здраве са неразривно свързани. След като е добре да се храним често, но по малко, за да сме здрави, би следвало и да "храним" мозъка си с информация на малки порции, но без големи прекъсвания. На учениците им е нужна здравословна "храна" за мозъка и авторитетен пример за подражание в лицето на учителите си (това последното обаче е съвсем друга тема от комплексен характер).

За да изпреваря вероятно негативния отзвук от написаното, ще кажа, че не толкова отдавна и аз бях ученичка и не съм забравила какво е това "животно". Но ми става срамно, когато някой единадесетокласник, примерно, заяви, че любимият му автор е Иван Вазов, защото не е чел друг. Добре поне, че Вазовото творчество се учи най-дълго през годините и все нещо ще остане в ученическите глави.

Колкото и клиширано да звучи, че и смешно за определена възрастова група, но по дрехите посрещат, а по ума изпращат. В това всеки се убеждава в един определен момент, за който е хубаво да си подготвен.