Гергьовден e!

В българската народна традиция Гергьовден е възприеман като един от най-големите празници. За важността, която са му придавали предците ни, можем да съдим по поговорки като "Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден" или "Днес е свети ден Великден, още по-хубав Гергьовден".

Подобни сравнения не са случайни, тъй като в миналото българите са предимно селски стопани, а св. Георги е приеман като покровител на земеделците и стадата. Тоест, в живота на обикновения човек неговата подкрепа е била жизненоважна, за да събере добра реколта, да има здрави и плодивити животни и да се радва на "берекет" през годината.

На фона на казаното дотук, едва ли някой ще се изненада, че само на Ивановден празнуват повече именници, отколкото на Гергьовден. На 6 май повод да почерпят имат всички, които носят имената Георги, Гергана, Гергина, Гошо, Гергин, Ганка и производните им.

Гергьовден е познат под разнообразни наименования в различните части на България и сред отделните религиозни и етнически общности – Гергевден, Герги, Гюрговден, Джурджовдън, а сред мюсюлманите и ромите Хъдърлез, Едерлез, Ъдърлез. Забележително е, че този празник се отбелязва от всички верски и народностни групи, обитаващи България.

За разлика от много църковни празници, Гергьовден не е плаващ, а се чества на определена дата – 23 април по стар стил и 6 май по нов. Според народния календар с него започва стопанската година, която завършва на Димитровден. На желанието на хората да си осигурят успешна и плодородна година се дължи и изключителното разнообразие на обреди и обичаи, изпълнявани на Гергьовден.

Основното послание, което предците ни се опитвали да изпратят до свръхестествените сили, било за здраве в дома, обора и на нивата. На свети Георги се приписвали едва ли не функциите на самодържец що се отнася до природните сили и влиянието им върху реколтата. Той бил възприеман като повелител на валежите и влагата, особено важни за посевите в началото на пролетта. Смятало се, че дъждът на Гергьовден е толкова важен, че ако заваляло, всяка капка от него била сравнявана с жълтица.

Разбира се, както и на повечето съвременни религиозни празници, корените на Гергьовден трябва да се търсят далеч в езическото минало на човечеството. Стремежът на хората към  сигурност и изобилие винаги ги е карал да търсят начин да спечелят благоволението на природните сили. Най-вероятно това е и причината много от гергьовските обреди да са пропити с езически елементи.

Предците ни вярвали, че в нощта преди празника всеки човек трябва да излезе на поляна и да се докосне до росата, полепнала по тревата. В някои краища на страната хората просто се събували боси и се разхождали, но на други места те се събличали голи и се търкаляли сред току-що поникналата растителност. В други райони пък пиели роса или миели ръцете си в нея, но всички разновидности на обичая целели едно – да се осигури здраве на изпълняващия ритуала през годината. Вярвало се, че ако се изкъпят в росата, бездетните жени ще могат да заченат.

На Гергьовден се придавало особено значение не само на росата, а и на водата като цяло. В много краища на страната хората за пръв път през годината се къпели в реки и потоци, тъй като се смятало, че на този ден водите им са лечебни и дават сила.

Рано сутрин стопаните на къщите беряли различни растения (здравец, бук, коприва, люляк) и плетели от тях венци, които окачали на вратите на домовете и оборите си или поставяли на главите на децата и добитъка си. Церемонията отново целяла всички в семейството и кошарите да са живи и здрави.

Гергьовден бил един от най-почитаните празници и от влюбените моми и ергени. Девойките също плетели венци и ги поставяли на главите си, а младежите закачвали китки на вратите на домовете на възлюбените си.

Един от най-разпространените и наситени със скрит смисъл обичаи, изпълнян от младите на Гергьовден, било люлеенето на люлки. Момците връзвали люлки на високо, здраво и разлистено дърво и люлеели избраниците си, като в това време и двете страни пеели песни и водели диалози, които по завоалиран начин показвали доколко били благоразположени помежду си.

Почти навсякъде из българските земи била разпространена и традицията отново на разлистени яки дървета да се връзват кантари, на които да се мерят хората, вярвайки, че по този начин си осигуряват здраве и жизненост през цялата година.

На Гергьовден селските стопани вземали първото боядисано в червено яйце от Великден и правели с него ритуална обиколка на нивите си, като след това го заравяли в средата на имотите си, вярвайки, че това ще им донесе плодородие и защита от природните стихии.
Смятало се също така, че ако се вземе слама от бъднивечершната трапеза и се разхвърля или запали из всички краища на имота (в други варианти землището на селото), то те ще са запазени от гръмотевици и градушки през цялата година.

Рано сутрин съдовете, в които се доят животните, били украсявани с венци и китки от свежи растения. На Гергьовден се прави и първото обредно доене на овцете – стопаните или овчарите отварят вратата на обора и украсяват главата на първото излязло оттам животно с предварително подготвен венец. На други места ритуалната роля се полага на първата обагнила се през годината овца. Животното се издоява във ведро, украсено с червен конец, като струята на млякото се прекарва през сребърен пръстен, кравай, венец от растения или речен камък с естествена дупка по средата. Първите капки мляко се изсипват върху земята или червено яйце, което после се заравя.

След ритуалното доене идва време и за първата паша за годината, която също има по-скоро обредни функции. Стадото се подкарва към поляната със зелена пръчка, като на някои места овчарите гърмят с пушка във въздуха или викат високо, за да прогонят злите духове.

Навсякъде из българските територии бил разпространен обичаят всяко домакинство да заколи агне и да го занесе на празничната трапеза, на която се събирала цялата махала или село. Избраното животно се украсявало със зеленина, захранвало се със свежа трева и обреден хляб и било напоявано с вода. На някои места свещеникът прекадявал агнето и четял молитва.

В миналото агнето се колело вътре в къщата, край огнището, като се следяло кръвта му да опръска стените. След това стопанинът натопявал пръстите си в кръвта и намазвал с нея челата и бузите на децата, за да са здрави през годината. Намазвали се също така праговете на къщата, след което съдът с кръвта се заравял на закътано място, далеч от мръсотия.

След празника костите на агнето се заравят в нивата или мравуняк (да се роят овцете като мравки) или се хвърляли в реката, за да стане стадото многобройно като капките вода в нея. На някой места се запазва кокалчето от предния десен крак, с което се украсява гергьовския хляб на следващата година и една от предните плешки, по която се гадае и се лекуват децата от уроки.

Празничната обща трапеза се прави обикновено извън селото, на място, обрасло със зеленина и намиращо се в близост с оброк, манастир или параклис. След като свещеникът прекади трапезата, на нея се поставят обредните хлябове, изпечените цели агнета, първото издоено мляко и първият пресен чесън за годината.

Край трапезата се извършват редица ритуали за плодородие, основна действаща фигура в които са булките, омъжили се след миналогодишния Гергьовден. В началото те стоят прави край масата, малките деца ги гонят с трохи от обредните хлябове, за да раждат много, а кумът им събува сватбените чорапи и заменя досегашната им булчинска забрадка с такава на зряла жена.

Цялата обредност на Гергьовден е свързана с преклонението на човека пред възраждащата се сила на природата и стремежът му да спечели благоразположението на свръхествествените сили. Затова празникът е време на масово велесие и оптимизъм.

Георги (името означава "земеделец” на гръцки) от малоазийската провинция Кападокия е раннохристиянски светец и мъченик за вярата. Той бил войник в римската армия по времето на император Диоклециан и без страх отказал да предаде религиозните си убеждения, когато владетелят започнал гонения срещу християните.

Разгневеният император заповядал Георги да бъде подложен на всевъзможни изтезания, но усилията на мъчителите му останали без какъвто и да било резултат. Напротив. Според преданието с помощта на господ младият войник извършил редица чудеса, които разколебали езичниците в правотата им.

В крайна сметка Диоклециан заповядал Георги да бъде екзекутиран. Тялото на мъченика било погребано край град Лида в Палестина.

Векове по-късно страшен змей от близкото езеро започнал да тормози населението на съседния град Вирит. Хората били принудени да му принасят всеки ден по едно дете в жертва, за да го омилостивяват. Дошло време и владетелят на града да даде дъщеря си на чудовището. Девойката се облякла в празнична премяна и отишла на брега на езерото, за да посрещне съдбата си.

Докато тя тихо плачела и чакала змея да се появи, изведнъж избухнала ярка светлина и от нея изскочил въоръжен с копие мъж на бял кон. Той я попитал защо страда, а докато момичето му обяснявало, от дълбините на езерото изскочил змеят. Воинът пришпорил коня си и като се хвърлил върху чудовището, го пронизал с копието си.

След това тръгнал с девойката, влачейки змея и го показал на населението на Вирит. Като видели мъртвото чудовище, всички жители на града приели християнството.

Именно заради легендата за змея и факта, че приживе служил в армията, Свети Георги е приеман като покровител на войниците.

Това е и причината Гергьовден да се празнува като ден на храбростта в съвременната българска армия още от създаването й. Макар и традицията да е прекъсната за няколко десетилетия по време на комунистическия режим, тя е възстановена след падането му и от 1993 година 6 май се отбелязва официално като ден на българската армия.

Екипът на Север.бг ви пожелава всичко, което предците ни са си пожелавали на Гергьовден: здраве за вас и семействата ви, плодородие и изобилна година. И ако си имате любима, не забравяйте да я полюлеете на някоя люлка.