Ден на свети Силвестър
Православната църква почита на 2 януари свети Силвестър. Името му се свързва с преданието, че магьосникът Замврий умъртвява вол, като му прошепва името на някакъв бог. Силвестър заявил, че единствено Бог може да дава и отнема живот и заповядал на магьосника да се помоли за спасяването на животното. Със своите молитви Замврий не успява, но светецът уповавайки се на вярата си, му връща живота. Затова той се смята за покровител на животните и най-вече на воловете.
Подобно на Игнажден денят се свързва с обичая "Полазване". Поверието гласи, че какъвто човек ти влезе в къщата – такава ще е годината.
Според "Жития на светците” свети Силвестър е управлявал 21 години римската църква и е покръстил самия император Константин Велики.
На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празникът се нарича още Волски празник, а също и Карамановден.
През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят.
На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
Народното поверие гласи, момък (нежен мъж) намери кукуряк на свети Силвестър, то той и неговите волове ще бъдат здрави през цялата година.
На трапезата не се слага свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните. Имен ден празнуват Силвестър, Силва, Силвена, Силвия, Серафим, Караман, Горан и Горица.
