Забравени и неразбрани

Продължават честванията по случай празника на старата българска столица.

На 17 март бе представена книгата на доц. Пламен Павлов, посветена на владетели и духовни водачи, забравени покрай грандиозни техни предшественици или наследници.

Произведението бе анонсирано от доц. Иван Лазаров. Той шеговито определи своя колега Павлов като "еретик в науката”, т.е. човек, неприемащ доказаните истини.

Книгата се състои от три части: първата се нарича "В сянката на великите царе” и съдържа 8 очерка. Те са посветени на Пресиян, цар Петър, цар Борил, Ивайло и други личности, незаслужено незапомнени. Доц. Павлов даде пример с Михаил-Асен, чийто бурен живот не позволява да бъде забравен, както и с Пресиян, чиято значимост, покрай Борис-Михаил, сякаш се омаловажава. Също така подчерта, че не оспорва величието на познатите ни знаменити фигури от историята. Историкът не пренебрегва и българските царици, често оставащи "скрити” зад своите съпрузи и синове. Част от тях имат значима роля в управлението на държавата, например Мария Кантакузина, съпруга на Константин Асен и на Ивайло.

Втората част на книгата е озаглавена "Духовни водачи и светци” и е съставена от 4 очерка: "Методий или първенството на втория” е първият от тях. Заглавието му подсказва, че вниманието е насочено към по-големия от солунските братя, но останал в историята с по-малко данни и възхвали за живота и делото си.

Пламен Павлов разглежда още "Патриарси и архиереи в сянка”. Набляга върху духовни лица, чийто живот е протекъл между IX и XVIII век. Това е и най-обемната част от произведението. Епископ Иларион Мъгленски и архиепископ Матей Охридски са само малка част от многобройните значими фигури, чиито дела разглежда великотърновският историк. Той определя българите като духовни учители на съседните балкански народи.

В последната част – "Събитията и отвъд тях” – Пламен Павлов "наднича зад огледалото”. Разглежда исторически факти, свързани със Сердика, последната печенежка война, подминавана от поколения историци, както и ролята на куманите в българо-византийските отношения.

Доц. Иван Лазаров определя "Забравени и неразбрани” като логическа и интересна книга.

Доц. Пламен Павлов, който е преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий” от 1984 година, сподели, че първоначално е мислил да нарече творбата си "В сянката на великите царе”. Той заяви, че не се определя като "адвокат на царете”.

За него Ивайло е смелото сърце на Средновековна България. Оприличава го с Жана Д’Арк и изтъква неговия патриотизъм. Макар че в историята е познат като Свинепаса, той всъщност не е бил необразован, знаел е жития, молитви, притежавал е дар-слово и най-важното – смелост.

Представянето на книгата на доц. Павлов събра множество гости – преподаватели във ВТУ, студенти и много други. Нейното съдържание предизвика редица дискусии, свързани както със съдържанието, така и с различни факти от българската история. Със сигурност събитието може да се определи като едно от най-интересните, образователни и поучителни, до което великотърновци успяха да се докоснат.

"В някои отношения средновековната държава не е много по-различна от съвременната”, констатира в заключение Пламен Павлов.