Навършват се 1200 години от победата на Крум при Върбишкия проход
Българският владетел нанесъл на византийците едно от най-съкрушителните поражения в историята им
Днес се навършват 1200 години от една от най-бляскавите победи на българите в титаничната им битка с Византия - тази при Върбишкия проход от 26 юли 811 година.
Интересите на хан Крум и ромейския император Никифор I Геник се сблъскали още през 808-809 година, когато българският владетел се намесил във вътрешните работи на Византия и подкрепил т. нар. "Куберови българи", заселили се в древната област Македония още преди Аспарух да дойде на Балканския полуостров.
Наследниците на Кубер вдигнали въстание срещу властта на императора и след помощта на Крум успели да изтласкат войските му, а българският владетел присъединил земите им към територията на страната си (между другото именно този конфликт между Константинопол и Плиска е "причината" София за първи път да бъде включена в пределите на България; Крум я превзема през 809 година, за да си осигури надежден гръб при офанзивата си по поречието на река Струма).
Разбира се, византийците изобщо не останали доволни от намесата на българския владетел във вътрешните им работи, загубата на територии и най-вече престиж. Никифор I, който преди да седне на трона в Константинопол бил финансов министър на Византия, типично за човек на точните науки не се поддал на емоциите и внимателно подготвил ответния си удар, възнамерявайки да сложи веднъж завинаги край на постоянните атаки на северния си съсед.
В началото на 811 година станало ясно, че императорът възнамерява да премине Стара планина и да нанесе унищожителен удар по самата столица на България. Крум, осъзнавайки, че не може да се изправи срещу цялата мощ на Византия, опитал да спечели време, поставяйки началото на дипломатически преговори.
Византийският владетел категорично отказва да се впусне в предложената му от българите игра и лично повежда армията си през проходите на Източна Стара планина. На 20 юли той достига до Плиска, съпровождайки придвижването си с нечувани жестокости, и я обсажда. Хан Крум повторно се опитва да спаси столицата си чрез преговори, но императорът е решен да докара докрай започнатото и след тридневна блокада завладява града. Според византийските историци Никифор сринал Плиска със земята, ограбил двореца на владетеля и заповядал да бъдат избити всички обитатели на столицата.
Доволен от съкрушителния удар, който нанесъл на врага си, византийският император потеглил обратно към Костантинопол. Крум обаче съвсем не мислел, че превземането на Плиска е последният ход в двубоя. Той събрал всичките си налични сили и подготвил засада на ромейската армия във Върбишкия проход.
На 26 юли 811 година българите атакували натоварената с плячка войска на завоевателите и й нанесли едно от най-съкрушителните поражения във византийската история изобщо. Императорът и голяма част от висшите военни и цивилни ръководители на империята загинали в теснините на Върбишкия проход. Смъртоносно бил ранен и синът на Никифор Ставракий, който починал три месеца по-късно, без реално да поеме властта.
Битката при Върбишкия проход оказала силно влияние върху съдбините на европейския югоизток през следващите десетилетия. Крум и наследниците му придобили надмощие над Византия, имали възможност да нахлуват необезпокоявано на територията й, а сключените мирни договори били неизгодни за империята.
Никифор I е едва вторият владетел на Римската империя (официалното название на Византия през Средновековието е Източна римска империя) след Валент, убит по време на битка. Това се приема като изключително унижение за Константинопол и нанася силен удар върху престижа на Византия.
По случай знаменателното събитие в българската история Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще пусне в обръщение пощенска марка и специален печат на тема "1200 години от победата на хан Крум при Върбишкия проход". Тиражът на пощенската марка ще е 20 000 бройки, а художник на проекта е Илия Груев.
